ВДЪХНОВЕНИЯ :: Храната на боговете

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.12.2014 15:42 - Храната на боговете

Автор: sidhaarta Категория: Лични дневници

Прочетен: 281 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.04.2015 11:31

"В тъмното пространство (небитието), Змиорката бавно се навива на кълбо(Върховната Мъдрост) изпъстряща се с Искри и забушуваха вълни (в Океана на Живота) от Светлина (движещи се, леещи се една подир друга), в съпровода на на все по-оглушителен грохот... Това е първата Мария (Небесната Дева, вечно раждащата Майка)
- Силна е! Ах, колко е силна..."
И всичко е в тишина, смълчание, а епоптейята продължава. Това е - прагът на истинният свят и лъченосните видения. Това е Глас, Мощ, сякаш капки сливащи се в Океана.
Отведнъж чува се шумолене трепетно примесено със звън на идещи из далечното незаглъхващи... камбани. "Но и този звън е по-скоро светлина, отколкото звук!"
Това е облъхнатият от пламеннометежният огън на духа, съзерцаващият в епоптейното видяно - "бронята на скарабеят"... и "в своето усамотение в планината, в пустинната пустош все съзирах онзи велик Йога (Аскет) - нанизал хилядолетия на жреческото, на Традицията. Рееше се, пръскаше се във взора му между теория и гнозис".
Това е екстатичното епоптейно, състояние на "потъване" изживяване на вътреличностната "смърт" и "възкресение", виждайки, крехкостта и неустойчивостта на обусловеният свят и прозрял това преходно състояние - обновен с нова плът, изново осветлено претворена, от собственият му животодаващ дух и възстановявайки цялостта си, му се дава - орган "вълшебен камък" и цялата му същност - се вгръща в този Вълшебен камък - който говори!
Това е обителта на свръхсетивното и новопокръстеният, изново родил се (новороденият), става господар вече не на пустинничеството, пелигримното бродничество, а на самозабравата - странстващ из небесните селения, защото "за него не съществува ни бъдеще, ни минало - той е господар на времето!".
Великото преобразяване от Духа, възхожда от профанното към истинното "изцяло Новотворящо". То не подлежи на причина и следствие, поради това че причината е позната, вследствие на жертвата, дадена без остатък и "този вълшебен камък" - минерал, му е станал "орган" и растението "Омайниче" т.е. Сомата (Ибога, Амрита) го е дарила с безмъртие - познание за безсмъртната душа и посредством смъртта, което в Традицията се знае като нихилиране на животноподобното... единствено чрез въззлизане-Мощ, на "бог" в човека. Свят на - "слово, идея, смисъл" - Витийството - което става зримо и реално, действено... самоочевидно чрез - Речта и Езика-Божествена Природа!Това е то, Божествена Природа изявена - в "свобода, отговорност, смирение", сбираща пътнина и Път, с "преклонение" в свещенодействие в същностното - надиндивидуален "аз" и в единствено "поклонение" - Битие на Словото... като "биле" от Дървото на Живота т. е. Живата Гноза, а неговите плодове са - дар на Откровението, бидейки видимо...но винаги неизречимо и недоизказано, богообщение, защото "потъваше в блаженство и овладя неконтролируемата досега емоция - и Присъствието - разцъфна на устните му." "Аз съм... без време, без пространства и причини...Светлина.", т. е. - "ликуващият вик - на ДАО!!!" - Освободителят... то е същото, което е християнският Логос и ведийският Кавя, или мощтта на - ВАК. В Буддизмът, това е Дървото Буддхи, и "изпълнените със светлина растения", а също и силата на - Шакти, в Индуизма. Това също е и гностичният - Еон - като Младенец, Орисано Дете да стане - Баща - на новото човечество... без догми и празни ритуали!
Може би това е великото завръщане - на Това, Което никога не си е отивало, да се завърнеш в Себе Си... като "Деца на безмерните селения на Знанието, завърнали сме се у Дома"

Sidhaartha Т.П.
Водеща идея от труда на Терънс Маккена - "Храната на боговете".

Нагоре